В амбициозната програма, разписана до 2050 година, са включени различни цели и конкретни мерки, с които да се ограничат въглеродните емисии и да се забавят негативните климатични промени.
Първата по-важна стъпка, предвидена в Европейския зелен пакт, беше намаляване на вредните емисии с 20% до 2020 спрямо нивата им от 1990 г. Европейският съюз дори успя да преизпълни целите си, като понижението беше с близо 25%.
Това даде основание за още по-смела заявка - намаляване на парниковите газове с 55% до 2030, както и увеличаване на дела на възобновяемите източници до 1/3 от общото потребление на енергия.
Какво означава това за България?
В плана, одобрен от Еврокомисията, се предлага набор от мерки за икономии на енергия, диверсифициране на доставките и бързо заместване на изкопаемите горива с чиста енергия.
Статистиката показва, че емисиите на парникови газове на човек от населението в България намаляват от 13 тона СО2-екв. през 1988 г. до 8 тона СО2-екв. през 2019 г. По този показател България се доближава до средните стойности за Европейския съюз.
В същото време за периода 1988 – 2019 г. емисиите на основните парникови газове у нас намаляват с близо 49%. Въпреки това страната ни остава една от въглеродно най-интензивните икономики в ЕС.
На сградния фонд се падат над 40% от крайното потребление на енергия, а 75% от сградите в Съюза все още са енергийно неефективни. Природният газ има най-голям дял при отоплението на сградите - около 39% от потреблението на енергия за отопление на помещения.
Целите на ЕС в областта на климата и енергетиката изискват нова визия за жилищните сгради: те трябва да са с нулеви емисии и с много ниски енергийни нужди.
Важно е да са с нулеви въглеродни емисии от изкопаеми горива и с минимални експлоатационни емисии на парникови газове.
Всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии до 2030 г., а съществуващите имоти да се преобразуват във въглеродно неутрални до 2050 г.
Именно затова използването на енергия от възобновяеми източници е една от най-важните мерки за намаляване на емисиите и енергийната бедност.
Съществуват различни варианти за покриване на енергийните нужди на сградите с нулеви емисии: енергия от възобновяеми източници - като слънчева и геотермална, ветрогенератори, термопомпи, слънчева фотоволтаична енергия и др.
Ролята на геотермалната енергия
На практика геотермалната енергия се явява неограничен източник на възобновяема енергия. Тя е достатъчно надеждна, евтина и не зависи от климатичните условия, а потенциалът й за отопление и охлаждане е огромен.
Именно затова може да играе основна роля в превръщането на Европа във въглеродно неутрален континент до 2050 г.
Според прогнозите на Европейската комисия близо 1/4 от населението на ЕС може да използва ефективно геотермална енергия, а геотермалните централи биха могли да осигурят до 10% от общото потребление на електрическа енергия.
